Античност
От край време Трънско е граничен район и бивайки в периферията на българската държава, остава някак встрани от протичащите в страната процеси. През дълги периоди от време то е едно обикновено място, където като че ли почти нищо не се случва. Не са малко обаче моментите, когато това място играе важна роля в историческия процес. Всъщност векове и хилядолетия тук протича интересен и изпълнен с превратности живот. Кръстопътното положение на Трънско е предпоставка за преминаването на множество племена и народи. Хилядолетната история на този красив край се усеща при всяка стъпка, във всяко негово кътче и село. Не би могло с точност да се каже кога се появяват първите хора тук. Проведените до момента археологически проучвания обаче показват, че през неолита вече е имало значително човешко присъствие. За това свидетелстват намерените каменни брадви, длета и чукове в землищата на с. Ярловци, Реяновци, Бохова, Забел и др. До село Еловица в пещера са намерени животински кости, внесени от обитателите на пещерата, а също стъргало и кремъчен нож. Подобни обитаеми пещери са открити в с. Зелениград и в Ломница до Ждрелото на Ерма.
Земите на Трънско са били плътно заселени от траките. Засега наличните писмени и археологически източници не позволяват да се каже с точност кое тракийско племе е обитавало тези земи.От траките по тези земи са останали няколко могили, повечето от които все още не са проучени. Край с. Горочевци се намира тракийско светилище - над черковния двор са разкрити стени от ломен камък. Тук е намерена оброчна плочка на богиня Хера с посвещение на гръцки език. От употребеният епитет - Буайпарене, става ясно, че в близост до светилището се е намирало тракийско селище с името Буайпара. Друга плочка с надпис, намерена при с. Зелениград свидетелства, че тук на скалния масив се е намирал храм на бог Аполон. Недалеч - до с. Забел е разкрит трако-римски некропол, датиран към втората половина на ІІ - първата половина ІV в. Гробовете са вкопани в земята и допълнително изградени с римски тухли и керемиди. Открити са три златни обеци с висулки, бронзови монети на Марк Аврелий и Фаустина Старата, глинени лампи, стъклени чаши и др. Силно развит през римския период е рудодобивът по тези земи - в землищата на селата Забел, Туроковци, Зелениград, Милославци, Бусинци, Ерул и др. все още могат да бъдат видяни останките от антични римски галерии за добив на злато, сребро, олово. Останали са развалини и от римски селища - такива са развалините от Зеленоградската крепост и Земунската крипост край с. Ярловци.
Copyright 2008-2009 tranbg.com All rights reserved.