МАНАСТИРА "СВ. АРХАНГЕЛИ МИХАИЛ И ГАВРАИЛ" (СВ. РАНГЕЛ)
Манастирът се намира на северния скат на Руй и на левия бряг на р. Ерма,на 3 км. Северозападно от гр. Трън.Той е просъществувал през късното Средновековие и Възраждането и на няколко пъти е бил пристрояван и преизписван между 14-18 век.
Манастирът "Архангели Михаил и Гавраил" е изграден през 15-17 век в периода след завладяването на България от Турция и преместването на Търновската строителна и стенописна школа в Атон.
Пещерският и Трънският манастир са най-ранните български триконхални църкви с куполно покритие,архитектурен вид,който през следващите столетия ще стане общ за църковното строителство по Струмския басейн При проведената консервация на Трънския манастир арх.Ани Младенова установи,че към тази първоначална сграда през 17 век вероятно е пристроен притворът,а по-късно,към 18 век-екзонарктексът.Тези три строителни периода вероятно са наложени след сериозни промени в църковното ни дело и затова са маркирани и от три живописни слоя.
Първият живописен слой е представен от незначителни фрагменти.В олтарното пространство,от двете страни на апсидата,са изписани Архангел Гавраил и Мария от Благовещение,а в проскомидийната ниша-в ляво от олтара,е Христос Жертва.На северната страна в олтара е изобразено слизането в ада на Христос,а на южната стена-допоясното изображение на пророк Соломон.Запазени части от стенописи има от пояса на правостоящите светци от двете страни на малките прозорчета в конхите и на осмостенният барабан на купола.
Стенописите от втория живописен слой - 16-17 век,са запазени малко по-добре.В проскомидийната ниша е запазено надживописване на образа на Христос Жертва,а в апсидата са изписани правостоящите изображения на великите църковни отци-Св. Николай,Св. Василий,Св. Григорий,Св. Йоан Златоуст,които фланкират централната сцена на олтарното пространство-Божествената литургия,Мелизмоса.Над прозореца е изобразен Христос,а от двете му страни са правостоящите образи на архангелите Михаил и Гавраил.На третия живописен пояс в апсидата е изписана Евхаристията,а над нея-Богородица Ширшая Небес Христос.На източната стена вдясно от апсидата е Св. Роман,а на южната стена в олтарното пространство са образите на св. Кирил Александрийски и на Св. Василий.Над тях в самостоятелни полета са изписани св. Симеон Стълпник и св. Йоаникий.Волтарното пространство е запазена част от изписването на цокъла, представляваща бяла драперия с черни ивици.В южната конха при последните консервациина стенописите са разкрити правостоящите образи на Св. Йоан Кръстител,Св. Антоний Велики и неизвестен светец,а в медальони над тях са поместени Св. Йоан Милостиви и Св. Виктор Победител.
Над стенописите от 17 век в олтарното пространство по-късно са изписани Св. Богородица на източната стена,неизвестен светец и Св. Николай на южната стена.От същия период са запазени част от декоративни мотиви,които разделят пояса на правостоящите светци от пояса на медальоните.През същия късен период е изписан куполът на притвора.В центъра и сега е канонизираният образ на Богородица Ширшая Небес с Христос,под нея са изображенията на евангелистите,от които са запазени само орелът и лъвът,а в основите на барабана вероятно са били изписани сцени от Богородичния акатис,от който са запазени само отделни фрагменти.Тогава е изписан и иконостасът.
Стенописите,особено от втория живописен слой,и иконостасът на Трънския манастир са много добри представители на средновековната българска стенописна и живописна школа,върху която ще се изгради по-късно нашето възрожденско църковно изкуство,и те заемат самостоятелно място в културното ни наследство,с не по-малка стойност на архитектурното изграждане на манастирската църква.Трябва да направим възможно,за да запазим за бъдещето най- малкото,останало ни от тях.
