МАНАСТИРСКАТА ЦЪРКВА  "СВ. ЧЕТИРДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ" В С. ЛЕВА РЕКА








       Теренното проучване на Пернишки окръг разкри значителен брой църкви от,късното Средновековие,неизвестни на нашата историческа наука.Много от тях са достигнали до нас дори със своите стенописи.Една от тях е манастирската църква "Св. Четиридесет мъченици",Трънско.Тя се намира в източната част на манастирския двор.Широка порта от запад отвежда към манастирската сграда.От манастирската църква е запазена само старата източна част.Тя принадлежи към псевдотриконхалните църкви,характерни за късното Средновековие по поречието на Струма.Изградена е от ломен камък с бяла хоросанова спойка.Ако съдим по датата,изрязана на северната стена на църквата,трябва да приемем,че през 1850г. е разширена и преустроена ,като са направени значителни изменения и на старата църква.Западната и стена е съборена изцяло,а певниците са разширени и преизградени.Олтарната преграда е преместена на запад към кораба,а апсидата е запазила първоначалния си вид.
       При преизграждането  на старата църква са употребени пясъчникови блокчета.Особен интерес от конструктивна гледна точка представлява връзката между източната стена и пристроения кораб и южния певник.Стойността на старата църква значително е принизена след направените архитектурни преобразования,но независимо от това тя е една от малкото средновековни паметници,достигнали до нас,а стенописите и заемат самостоятелно място в историята на българската монументална живопис.След преустройството много от стенописите са паднали.Изцяло са запазени само тези от източната стена на църквата и от зените на свода,а сравнително добре-тези от южната стена.Живописният слой тук е нанесен над кална основа и това е допринесло твърде много за разрушаването му.
       При изписването на църквата е застъпен средновековният съкратен иконографски цикъл.Иконографската стена на зените на свода повтаря схемата на кръстокуполната църква.В центъра на зенита е изписан медальонът с образа на Христос Вседържител.Около него са медальоните с образите на архангелите и Дева Мария,а в четирите ъгъла на квадратното поле са изобразени четирима евангелисти от пандантивите на кръстокуполната църква .На изток от Бог Вседържител над олтарното пространство е поместен медальонът с образа на Бог Саваот,а на запад0Христос Емануил.
       Стенописите са разгърнати в каноничните пет пояса.Над цокъла е поясът на правостоящите фигури.От него са запазени образите на Св. Меркурий и на Кирил Философ от южната стена и на Великите църковни отци от източната стена.Вторият пояс завършва в североизточния ъгъл с Видението на Св. Петър Александрийски.Третият пояс е с образите на светците в медальони.Над него е поясът с Празничните сцени и Страстите.Той започва с Благовещение и завършва със Слизане в ада.От Празничните сцени най-добре са запазени Рождество Христово и Кръщение.Значителни фрагменти са останали от Сретение Господне.
       Широк и декоративен пояс със стилизирани антични палмети отделя пояса на Празничните сцени от пояса на старозаветните пророци,които са изписани във фриз на общо поле до пояс в три четвърти.В ръце държат разгърнати списъци.
       В апсидата от двете страни на прозореца е изписана иконографска сцена,а над нея-Богородица ширшая Небес.На източната стена в проскомидийната ниша е изписан Св. Стефан,а в дясно-Св. Роман.Над тях от двете страни на апсидата са Архангел Гавраил и Богородица от Благовещение.Останалата част от източната стена над апсидата е зает от Убрус и Възнесение.Двете групи на апостолите провеждани от апостол Петър вляво и от Богородица вдясно,са раздвижени,възбудени и изумени.Те са представени в непринудени пози и естествени движения.Летящи ангелски фигури,които носят медальона с Христос,обхващат с телата си всички фигури и ги свързват с най-силния акцент на композицията-Възнесение Господне.Особено място тук заема пейзажът.Той е третиран условно,но независимо от това тук е постигнато предаването на дълбочина,простор и широта.Аналогичен подчертано пространствен характер,динамика и колорит има Рождество Христово,изписано в олтарното пространство,на едно поле с Влъхвите и пастирите.Такова композиционно решение е регистрирано при мозайки още през ХI век,но то става характерно за атонските стенописи от XVI-XVII век.По същото време то се разпространява и на Балканите.
       На южната стена,съгласно канона,след Рождество е изписано Сретение,но са запазени незначителни фрагменти.Вдясно се очертава Св. Симеон с Младенеца,а вляво-Богородица и пророчица Анна.Сравнително добре е запазено Кръщение Христово.Зографът на тази сцена безспорно е представител на иконографска школа от същото време,но с различен художествен маниер.
       Вероятно съвсем ново решение е имала последната сцена от Страстите-Слизането в ада,но от нея е запазен незначителен фрагмент.
               В естествена непринудена поза са представени Великите църковни отци от апсидната ниша.Каноничната статичност и скованост тук са нарушени.Съвсем друга трактовка е застъпена при изписването на архидякон Роман и Кирил Философ в олтарното пространство.Фигурата на Св. Кирил Философ е неестествено уедрена и разгърната в пълен фас поради композиционни съображения,но останалата трактовка е напълно издържана и той изцяло се покрива със синхроничните му изображения от останалите църкви у нас.
       В тази църква сае намира един от най ранните образи  на Методий.Той е изписан в олтарното пространство в пояса с медальоните на светците.Представен е сато млад светец с ореол,с къса тъмна коса и брада,с евангелие в дясната ръка,но на фона пред бюста е изписано само името му-МЕТОДИЕ,без характерното съкращение свети.Образът на Методии е изписан над образа на Св. Кирил Философ.Тази връзка между двата образа осветява до известна степен и поблема за отъждествяване на Св. Кирил Философ Александрийски със славянобългорския Св. Кирил Философ.От стенописите в с. Лева река е запазена незначителна част,но стенописире от олтарнот пространство,там,където би се очаквал друг образ на Кирил Философ,са запазени и именно това ни дава основание в ситуационнсата връзка между образа на Кирил Философ и Методий да видим и идейна връзка и да приемем,че тук са изписани най-ранните портрети на славянобългарските светци-просветители Кирил и Методий.По-късно през 1845г.,школуваният живописец Коста Вельов при изписването на църквата Св. Димитър в с. Ярловци,Трънско,диференцира образите на Св. Кирил Философ.Александрийски и на славянобългарския светец Св. Кирил Философ.Внепосредствена близост над него отново в олтарното пространство Коста Вельов изписва в медальон образа на Св. Методий.
       Изписването на най-ранните портрети на славянобългарските светци-просветители в Трънско съвсем не е случайно.Късното Средновековие тук се характеризира с усилено църковно строителство и просвещение,провеждано от близките атонски монаси.
       Нов живописен маниер разкриват образите на Христос Емануил,Богородица шршая Небес и Бог Саваот.Различията съвсем неможем да обясним само с различни зографси ръце при изписването на църквата "Свети Четиридесет мъченици ".Това всъщност са двете живописни направления,характерни за византийското изкуство при Палеолозите,които ще се разпростират из целия византийски свят и ще се задържат до късното Средновековие.
       Особено внимание заслужава декоративният орнамент при стенописите на "Св. Четиридесет мъченици".Наред с античната палмета е застъпена и розетет,а фонът извън медальоните е зает от стилизирани барокови растителни и геометрични мотиви.Декоративният орнамент разкрива отново тясната връзка на зографите с останал от византийско изкуство.
       Стиловите особености и художественият маниер,застъпени при стенописите на църквата "Св. Четиридесет мъченици",както и аналогийте им с византийското изкуство в Атон и Балканите,дават основание да отнесем изписването на църквата към края на XVII век и да го препишем на местни зографи.Установените различия не бива да тълкуваме като различия в творческите възможности на отделните зографи.Буквалните аналогии,които отделните сцени намират при различни първообрази от византийското изкуство,разкриват,че зографите са школували при различни майстори и са използвали различни ерминии (наръчници за изписване на икони)!!!
       

Copyright 2008-2009 tranbg.com All rights reserved.

Назад | Начало | Туризъм | Галерия | Забележителности | За нас