Минералните извори в село Банкя
През втората половина на XX век въпросите около минералните извори и въобще станаха по-актуални,по-проблемни и неотложни за решаване от гледна точка на човешкото съществуване.Независимо от природните предимства на Трънския регион в това отношение,възникналата криза се отнася и до него, до цяла България,а и до планетата изобщо.Тя се дължи на непрекъснатото нарастване на потребностите от екологично чисти води,от една страна,и на увеличаващото се промишлено,военно и друго замърсяване на същите,довело до невъзможност на редица места те да се консумират директно,от друга страна.
Наличието на водата по обем и състав в отделните региони на света е различно.Оттук произтича и проблемът за диференцирано заболяване на потребностите.Той се проявява в нееднаква степен и ще настъпва по различен начин в отделните части на света.В това отношение природата е била щедра към нас и към България въобще.Тя ни е облагодетелствала с много постоянни и сезонни ресурси,в това число и с различни по състав минерални водоизточници,намиращи се почти навсякъде у нас.Оттук идва и известното подценяване на проблема с водата в България.Налице е нерационално оползотворяване на това огромно богатство,както в областта на селскостопанското производство,така и като енергиен източник за промишлеността и за битови нужди.Още по-недооценени са минералните води като източник на здраве чрез профилактика и лечение и като суровина за бутилиране или приготвяне на безалкохолни напитки и други продукти и концентрати за фармацевтичната промишлеността вътрешния и международния пазар.
Подценяването на фактора вода е причина в някои райони още от сега да се чувства остра нужда от нея.Хиляди са вече селата,а през последните години и някои градове,в които се въвежда воден режим.
Глобалният воден проблем личи от факта,че Световната банка събира подробни данни за наличните записи на планетата и неслучайно щедро финансира проекти,свързани с разрешаването му.В момента над 1 милиард души са без достатъчно чиста вода за пиене.Независимо от демографския контрол,населението на Земята се увеличава,като същевременно расте и замърсяването на водите,голяма част от които не могат да се използват за битови нужди.Най-сериозни затруднения на този етап се чувстват в страните от Близкия изток.Всичко това е повод за вземане на сериозни и конкретни мерки за опазване и рационално оползотворяване на този природен феномен,абсолютно необходимо за съществуване и нормално развитие на човечеството.
В нашето съвремие много често редица изследователи,учени и общественици сигнализират и обосновават заплахата от настъпващата водна криза и обсъждат мерки за опазване на наличните водоизточници.Много са вече и официалните изявления,че ако през XX век войните са били за територии,за сфери на влияние,за петрол и за други енергийни ресурси, то занапред те ще се водят за вода.Колкото и невероятно да изглежда,в много държави като Индия,Пакистан,в някои южни райони на Китай и другаде хората се давят в наводнения,но проблемът за чистата питейна вода остава открит.Без да се подценява положението,трябва да се каже,че България все още е далеч от подобни бедствия,което се дължи преди всичко на наличните природни източници,на далновидността на нашите специалисти и учени,както и на икономическата политика през втората половина на миналото столетие.Осигурени бяха,от една страна,необходимите капиталовложения за проучване,проектиране и изграждане на модерна мелиоративна система с огромни водохранилища,а от друга-масово и повсеместно залесяване на силно наклонените терени и на всички ерозирани и непригодни за земеделско ползване площи.Трябва да се знае,че до края на Втората световна война у нас е бил построен само язовирът "Златна Панега",в строеж е бил "Бели Искър",а в начален проект-язовир "Искър".Сега или по-точно в края на 80-те години на XX век,в страната ни имаше завършени 23 00 язовира,от които 200 големи,а горският фонд през този период беше удвоен.В тези язовири с общ обем над 2,8 милиарда куб. м вода се съхраняват количества,които гарантират задоволяването на потребностите ни от питейна и промишлена вода.С построените 2780 помпени станции се осигуряваше вода за напояване от реките и язовирите на близо 12 милиона декара земя,или за 25% от обработваемите земеделски площи!!!
