ТрънБГ | Османско владичество

Османско владичество

След падането пад османска власт Знеполе е оформено в административно отношение като нахия, а от втората половина на ХVІ в. в османските документи се говори за каза или кадилък Изнебол. През последната четвърт на ХVІІ в. земите на Трънско са въвлечени в събитията съпътстващи Австро-турската война от 1683-1691 г. Тук към отряда на австрийския граф Шекендорф се присъединяват 1500 местни селяни. По това време води своя чета Голча войвода от с. Главановци, за което свидетелства една приписка от Погановския манастир.

Важна страница от местната история е Кърджалийското време. За първи път за кърджалии в Трънско се споменава в приписка от 1796 г. в Бусинското евангелие. Първото десетилетие от този период преминава под знака на Кара Фейзи, според една легенда "потурнак" от Брезнишко, а според друга - от албански произход. Към 1804/5 г. той получава като аянско владение земите между Брезник и Пирот. По това време са разрушени много от местните църкви и манастири, изгорени са голяма част от горите. През 1822 г. Кара Феиз умира. Пълен господар на неговия район става синът му Али бег. От него на няколко пъти цо централната власт се оплакват местните войнуци. Подгонен от централната власт през 1830 г., той бяга в Сърбия. През 1831 г. напада София и осквернява мощите на "Свети Крал" (сръбския крал Милутин). През 1832 г. обаче Али бег е пленен от сърбите, предаден на турските власти и по пътя за Истанбул е убит.

В тази обстановка и в контекста на Руско-турската война от 1828-1829 г. през 1830 г. в Трънско избухва бунт, известен като "Беглишкия джубур" или Трънската буна. Трън е освободен, но за кратко. След около 3 седмици турската власт е възстановена, а бунтовниците са наказани. За тези събития е запазена приписка в Трънския манастир "Св. Арх. Михаил".

В областта на просветата в Трънско, както и в други български краища, в края на ХVІІІ век са основани първите домашни килийни училища. Първото такова училище е отворено през 1778 г. в с. Бераинци от Тричко Гусин. То съществува почти до Освобождението, поддържано от неговите наследници.

Трънско не остава настрана и от революционния кипеж за постигане на пълно Освобождение на България. Не случайно във легията на Раковски през 1862 г. дейно участие взимат трънските дюлгери. През 1871 г. в манастира "Арх. Михаил" е основан Трънския революционен комитет. Начело на комитета застават Димо Петричев и Гиго Пеев. Комитетът взима дейно участие в сръбско-турска война през 1876 г. В нея участие взели четите на Симо Соколов и Гроздан Насалевски. Тези две чети по-късно се вливат в Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. Към тях се присъединява и сформираната от Тако Пеев чета. Така Трън става център на Шопското въстание, в хода на което са освободени Трънско, Брезнишко, Радомирско и Кюстендилско. В резултат на Сан Стефанския, а след това и на Берлинския договор Трънско е включено в пределите на свободна България. От февруари 1878 до юни 1879 г. обаче Трън е завладян от сръбската армия. Срещу тази окупация е организиран таен комитет, оглавяван от Тако Пеев. През 1879 г. сръбските войски са прогонени и в Трън се установява окръжно и околийско управление като органи на българската администрация.