Пещерите в Трънско
Пещера "Еловица" - село Еловица
Местонахождение и достъп:
Пещерата се намира югозападно от с. Еловица, Трънско, на склона на речна долина в букова гора, на около 30 м над нивото на потока. До селото се достига по асфалтирано шосе, което се отклонява от пътя гр. Трън - с. Трекляно вляво при с. Стойчевци. От центъра на селото се продължава в съ-
щата посока срещу течението на реката по черен път до достигането на ляв приток непосредствено преди последната къща на селото. Дотук може да се достигне с лека кола. От водослива се тръгва по широка пътека срещу течението на притока (приблизителна посока ЗЮЗ). След около 800 м (15 мин.) се достига завой и разлив на рекичката. Продължава се вляво срещу течението на реката, като по дерето се навлиза в букова гора. Веднага вдясно се забелязва ограден с тел каптаж, от който селото се водоснабдява. От каптажа се продължава още около 100 м по дерето срещу течението на потока, катосе подминава странично дере от дясната страна. Веднага след него се завива надясно нагоре по склона и след 30-40 м се достига до пещерата. Входът полукръгъл, с ширина 1 м и височина 0,8 м. Има останки от желязна врата и винкели. Входът не е маркиран.
Пещерата е известна отдавна на жителите на селото и те могат да се използват за водачи.
"Бежанската пещера" - село Филиповци
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата се разкрива в основата на невисок скален венeц в непосредствена близост до крайните къщи на махала Бежанци. Скалните венци са разположени на десния географски бряг на реката, която преминава през махалата и се оттича в посока махала Драговци и се влива в река Ябланица. Входа се намира на около 10 м над реката. Пещерата отстои на около 200 м югозападно от последните къщи на махалата в близост до изкуствен водоем. Нейния отвор е разположен в североизточното подножие на масива Драговски камък, който е част от Завалска планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В.Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301.
За изходен пункт към пещерата може да се използва шосето, свързващо гр. Брезник с гр. Трън. На около 1.5 км след село Филиповци по посока гр. Трън в дясно от шосето се отделя път за махала Драговци. По този път се достига до махалата. Тръгва се по черен път, който се отделя в северна посока и я свързва със съседната махала Бежанци. Почти веднага след като се излезе от населеното място трябва да се пресече реката. В ляво (западна посока) се забелязват високи скални венци. Това са така нареченита "Мазни скали". По тях личат множество отвори на ниши, а може би и на неизследвани пещери. След махалата се излиза на ливади, които се пресичат. След това има стръмно изкачване. Достига се до главния път. Той минава над високите скали на левия географски бряг на реката. Точно там тя оформя живописно каньонче. От заравнеността се тръгва по пътя в северозападна посока. След около 800 метра пътят слиза ниско почти до нивото на реката. От тази позиция могат да бъдат забелязани и първите къщи на махалата. Пресича се реката, като на това място е направен изкуствен водоем. Тръгва се по отсрещния бряг като се върви в югозападна посока и се пресича голяма ливада. Входа на пещерата се разкрива в малък скален венец, като има вероятност според сезона да не бъде забелязан отдалеч. Той се намира на границата на малка гора и в
близост има храсти и дървета, които го прикриват въпреки големите му размери.
Описание:
Входа на "Бежанската пещера" е разположен в основата на малък скален венец. Той има източно изложение и размери 8.50 на 5.20 м. От него се попада в обширна зала с размери дължина 20.06 м, ширина 11.60 м и височина на места над 4 м. В началото на пещерата цари полумрак. На десетия метър в дясната стена на залата се разкрива входа на къса и тясна галерия. Тя има меандриращ характер, като след около 13 м тя задънва в наслаги от глина, пясък и камъни. В тази галерия мога да бъдат забелязани по стените и свода повлеци. На 10 метър вляво от основната ос на залата се отделя друга галерия. За да се достигне до нея трябва да се изкачи праг висок 2.00 м. След него направо и в дясно се отделя възходяща галерия, която след 4.70 метра преминава в непреодолима цепнатина. В самото начало на тази галерия вдясно тръгва низходяща галерия дълга 10 м. В нейния край се попада на незначително уширение. Пода на това място е покрит с глина и камъни а вляво от централната и ос има тесен и непреодолим участък, който комуникира с главната зала. В най-северозападната крайна част на залата има друг участък до, който се достига като се изкачи праг с височина 1.80 м. Попада се на продължение на пещерата което е отделено от основната част с три колони от основна скала. От това място във височина тръгва висок комин, които не е изследван и това е единственото място на което може да се очаква продължение на пещерата. Вдясно от този участък се отделя силно възходяща широка и трудна за изкачване галерия. Тя се развива в северна посока и след 6.48 м задънва безнадеждно. В общи линии пещерата представлява една голяма зала в периферията на която се отделят няколко не дълги галерии. Подът на залата е покрит с черна пръст говежда тор и камъни. Като цяло пещерата е влажна и бедна на вторични пещерни образувания. На различни места се забелязват повлеци, цевични сталактити, дендрити и дребни с сталагмити, както и рядко срещаното пещерно мляко. "Бежанската пещера" има сравнително големи за района размери. Нейната обща дължина е 61.40 м при денивелация от - 2.40 м и +3.65 м, считана от входа. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания, но са открити фрагменти от керамика.
Пещера "Здравчи камък" - село Маркетинци
Местонахождение и достъп:
Двата входа на пещерата Здравчи камък-(Орлово гнездо) се разкриват в добре изразен скален венец. Той отстои на около 100 метра над нивото на река Ябланица в местността Пропастта. Пещерата е разположена в С част на Стража планина, Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Сливнишки пещерен район № 301.
Изходен пункт е с.Мракетинци. Големият отвор на пещерата се вижда от шосето за гр.Трън. Тръгва се от автобусната спирка на с.Мракетинци по черен път водещ в посока масива на Стража планина. Пресича се реката. Пътят преминава под електропровод, след което завива в източно посока. От дясно в гората се виждат високи скални венци. На това място трябва да се търси пътечка (просека), която се отделя в дясно. Тя навлиза в гората, като постепенно набира денивелация и отвежда в основата на скалните венци. Тръгва се успоредно на шосето Брезник-Трън в източна посока, към отклонението за с.Парамун. Върви се в основата на скалния венец. Излиза се в местност където дърветата оредяват, а в дясно на височина 10 м се вижда големият вход на пещерата. Изкачването до него става по стръмна пътека, която достига до няколко метров праг. Изкачва се с помощта на кабел с възли, завързан на дърво и после се траверсира в ляво.
Описание:
В пещерата се влиза през по-големия и вход, който има северно изложение и размери 6.40х5.50 м. Той има неправилна (триъгълна) форма. Попада се в единствената голяма, изцяло осветена зала. Нейният леко наклонен под е осеян с големи скални блокове, нападали от тавана. В източната част на залата се намира по-малкия вход 4х3.50 м. В южна посока се развива ниска галерия, която след около 5 м непреодолим възходящ тесняк. Всъщност, тази проходна пещера представлява една зала с неправилна форма и площ около 70 квадратни метра. Пещерата има незначителни размери нейната дължина е 17 метра положителна денивелация от 4.50 м. В пещерата липсват вторични калцитни образувания в следствие на антропогентната "дейност". Тя е нагледен пример как "умират" пещерите, защо тавана и постепенно се разрушава. В нея не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания.
Без да представлява особен спелеоинтерес, Здравчи камък-(Орлово гнездо), както я наричат местните жители, е интересен туристически обект. От големият и вход се разкрива хубав изглед към Завалска планина и Драговски камък.
Пещера"Роня" - село Парамун
Местонахождение и достъп:
Пропастната пещера Роня се разкрива в сравнително голям въртоп със стръмни стени. Той отстои на около 50 метра под главното било на Стража планина, северозападно от вр.Груйница, в м. Свински въртоп. Пещерата е разположена в Ю част на Стража планина, Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Сливнишки пещерен район № 301.
От центъра на с.Парамун се минава покрай воден резервоар по стръмна пътека и се излиза на широк, черен път, който с лек наклон отвежда навътре в планината. Първоначално се върви в открита местност. От дясно остава рида с вр.Кръста-почти обезлесен, а от ляво се виждат възвишенията под Големи връх. Следва се главният път, като се избегват разклоненията му. След известно време се навлиза в широколистна гора. Малко преди местността Гуглин въртоп от дясно на пътя в гората се забелязват въртопи. Върви се в западна посока и се достига до сечище, в чиято горна част пътят се губи. Продължава се, без път, в същата посока през рядката гора, като се държи характерно дере в дясно от сечището. По нагоре се преминава по десния ръб на разположен в дерето голям въртоп. Появявят се големи карни жлебове, в дясно. Минава се покрай тях и малко преди дерето да достигне билната част отново се тръгва в дясно, като този път се траверсира хоризонтално склона. Достига се до сравнително голям въртоп, обрасъл с високи дървета. В неговата северозападна страна, сред струпване на големи скални блокове се разкрива отвор с височина 0.80 м и широчина 2.65м. Въртопа се заобикаля от дясно, като се преминава покрай натрупана камара скални блокове. Подсича се склона и се държи посока север-северозапад. Билото на планината остава високо в южна посока. Попада се на голям въртоп в чиято периферия се намира пропастта Роня. Непосредствено под този въртоп се намира Свински въртоп, характерен с локвата на дъното си и големите размери.
Описание:
Тесният вход на пропастната пещера Роня се разкрива в южната част на въртопа. Входът и е със северозападно изложение и размери 0.32х0.73 м, което прави проникването на по-едри хора невъзможно. След входа в дълбочина се развива изключително тесен отвес. На 1.50 м по-надолу в теснината се стъпва на здраво зацепени камъни. От тази позиция, през тясна халка в отсрещната стена, може да се погледне в същинския кладенец, който на пръв поглед изглежда внушителен. След провиране между камъните и стената, на 2 м по-надолу, се достига до тясна площадка, от която по-лесно може да се влезне в същинския отвес. На това място се прави междинно прехвърляне. Следва рапел 12.00 м до стената. Кладенецът е широк и удобен за спускане, има приблизително кръгла форма. На 4 м по-надолу се забелязва тесния отвор на паралелен отвес. Но още 5.50 м се достига до малка наклонена площадка. На това място отвесът се стеснява но след това пак се разширява и след още 2.50 м се достига дъното. То представлява малка зала. Подът е покрит с глина и камъни. Стените на заличката са покрити с натеци и дендрити, във височина се забелязват и сравнително големи драперии. В западна посока, на височина 2 м след преодоляване на тясна камина се попада в малко разширение, което завършва с тясна пукнатина. Тук има красиви образувания.
До паралелния отвес се достига след пандюл в ляво. Тук се прави междинно прехвърляне. От начало отвесът е тесен, но няколко метра по надолу се разширява, спускането е до стената. Дълбочината на отвеса е 9.40 м. Дъното му е с 1.20 м по-ниско разположено от това на другия отвес. Това е най ниската точка на пропастта -17.30 м. На 3.30 м преди дъното се забелязва тясно отверстие, затлачено с наслаги. Правен е неуспешен опит за разкопаването му, това е и единственото перспективно място за продължение, камъкът пада около 3 м върху равен глинен под. По лявата стена на отвеса има красив бял натек, спускащ се от началото до дъното на отвеса.
Въпреки малките си размери Дължина (14м), денивелация (-7.30м). пропастната пещера Роня е доста студена. На дъното и са намерени кости, вероятно от лисица, а климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани.
В дъното на въртопа се разкрива отвор с диаметър 1.00х1.30 м и дълбочина около 5 м. Това е така наречения обект Моржа, разкопан по време на експедицията. На дъното му има тясна пукнатина, която най-вероятно се свързва с Роня. Голям камък на дъното му пречи за разкопаването в дълбочина.
Необходим инвентар:
30 м въже, 5 стоманени примки, 4 карабинера.
Има опасност от падащи камъни в отвеса на пещерата от площадката на първото прехвърляне. Да се внимава!!!
Техническо описание:
Основно и дублиращо закрепване се организира на дърво в ляво от входа. Тясната начална част на входа може да се слизане само на самохвати за осигуровка или само на горна осигуровка. Междинно прехвърляне се организира на голяма скална халка на отсрещната стена на отвеса с 3 стоманени примки. Следва рапел 12.00 м до стената. За спускането в паралелния отвес се организира междинно прехвърляне на спит с удължител. Спита е забит в ляво над отвеса. Следва рапел 9.40 м до стената.
Пещера"Стражица" - село Филиповци
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата се разкриват в основата на малък скален венец и има северозападно изложение. Неговите размири са 1х1 м и неправилна форма. Той отстои на около 300 метра над нивото на Велиновската клисура. Пещерата е разположена в З част на Стража планина, Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Сливнишки пещерен район № 301.
Изходен пункт е с.Филиповци. От селото се тръгва в южна посока. Малко преди тясната клисура, през която минава пътя за с.Велиново в ляво се отклонява пътека, която постепенно набира денивелация и навлиза в гъстият горист пояс на Стража планина. Пътеката държи юг-югоизток, без да прави характерни завои. След набирането на солидна денивелация се стига до разклон. Ако се продължи, пътеката за 25 минути отвежда в близост до пропастта Пропада.Тръгва се в западна посока, първо начално пътеката е много обрасла. Следвайки я се достига до забележими останки от крепост, в непосредствена близост до вр.Шильов. След преминаването покрай останките от някогашни зидове, се излиза на много характерен нос, издаден над клисурата. От това място се разкрива хубав изглед към Драговски камък на север и към билните части на съседната Ездимирска планина. Ниско долу се виждат и крайните къщи на с.Филиповци. Слиза се по стръмния, обрасъл западен склон на върха, като се минава покрай ниски скални венци. Навлиза се в малко стръмно дере, което постепенно преминава в сипей. Малко преди това (в ляво се забелязват и по-големи скални венци) се траверсира в дясната му страна и се излиза на малка обрасла с храсти и дървета скална площадка. От нея се слиза право надолу, като се преодоляват няколко скални прага. На около 10-15 м под площадката, в основата на нисък скален венец (праг) се разкрива отвора на пещерата. Той е малък, трудно забележим и има северозападно изложение. Намирането на пещерата би представлявало трудност за хора не познаващи района.
Описание:
Входа на пещерата се разкриват в основата на малък скален венец и има северозападно изложение. Неговите размири са 1х1 м и неправилна форма. Пещерата е едноканална и на някои места е доста тясна. След входа галерията завива в северна посока, като следва неприятно за преминаване стеснение. Веднага след него, галерията прави чупка и завършва с малко възходящо разширение с глинест под. С незначителните си размери 10.20 м дължина при денивелация от -1.50 м тази пещера не представлява интерес. В нея не са извършвани климатични и биоспелеологични изследвания. Интерес представляват обаче останките от някогашен градеж (крепост) над пещерата.
Пещера "Пропадо" - село Парамун
Пещера "Меча дупка" - село Ерул
Пещера "Шили камик" - село Зелениград
