ТрънБГ | Средновековие

Средновековие

Трънско влиза в пределите на Първата българска държава при хан Омуртаг. От тогава историята на Трънския край се слива с историята на Българската държава - с приемането на християнството, при Борис І, със значителния политически и културен разцвет при Симеон І. През този период Зелениград се утвърждава като седалище на българския воевода в Знеполе; през Х век тук е установена Знеполската архиепископия и са издигнати първите християнски църкви и манастири в този край.

След падането на Източна България под византийска власт през 971 г., западните предели на държавата остават свободни. За цар е провъзгласен Самуил. Днешните трънски земи, заедно със Средец и Перник влизат в границите на свободните български предели. Тук Самуил намира здравата подкрепа в лицето на болярина Кракра Пернишки. Във единната крепостна система на Перник и Средец са включени и крепостите от Трънската покрайнина. Въпреки упоритата съпротива, през 1018 година, заедно с останалите части от България, под византийска власт попадат и земите на Трънско. В 1019 г. император Василий ІІ издава грамота, в която се определят правата на Охридската архиепископия. Тук са дадени подчинените й епископи и определени техните епархии. За Триадица (София) е казано следното: "И епископът на Триадица заповядваме да има подчинени в самата Триадица и в Перник, Суково и Звенеапос 40 клирици и 40 парици." Това е най-ранния намерен до сега писмен документ, в който се споменава Знеполе - във формата "Звенеапос".

През 1185 г. Българската държава е възстановена от братята Асен и Петър. Земите на Трънско най-вероятно са включени в пределите на Второто Българско царство при цар Калоян, когато в нейните граници се намират Белград, Скопие и Охрид. По времето на Иван Асен ІІ България изживява икономически и културен подем. Установени са търговски отношения с редица държави. Особено важни са връзките с Дубровник. В резултат се оживява стария Знеполски път, водещ към Атриатическия бряг. На много места е възстановено минното дело. Голям тласък за това дават саксонските рудари, дошли тук по времето на цар Михаил Шишман през ХІІІ век.